Българският фолклор има няколко признания от ЮНЕСКО. Три от тях са особено свързани с хорото и песента: Бистришките баби, нестинарството и Националният събор на българското народно творчество в Копривщица.
Кои са Бистришките баби?
Бистришките баби са група от село Бистрица край София, в Шопската област. Тяхната архаична полифония, танци и обредни практики са вписани през 2005 г. в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Групата е основана през 1939 г., а днес традицията се поддържа от читалище „Св. Цар Борис I – 1909“ в Бистрица.
Какво е нестинарството и къде се пази?
Нестинарството е обреден танц върху жарава от Странджанската област и има признание от ЮНЕСКО. Описано е за пръв път от Петко Р. Славейков през 1862 г. До 1948–1949 г. е запазено в три села — Българи, Кости и Граматиково, — после е забранено и е възстановено от началото на 1990-те. Днес единственото село, което го пази, е Българи.
Какво е съборът в Копривщица?
Националният събор на българското народно творчество се провежда в местността „Войводенец“ край Копривщица от 1965 г., на всеки около пет години, с мотото „България пее“. Идеята е на фолклористката Райна Кацарова и е приета през 1963 г. Дванадесетото издание беше през август 2022 г.
Съборът е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство на ЮНЕСКО. Това е различно признание от Представителния списък: отличава се не самата традиция, а начинът, по който тя се пази.
Често задавани въпроси
- Кога Бистришките баби са вписани в списъка на ЮНЕСКО?
- През 2005 г., в Представителния списък на нематериалното културно наследство.
- Колко често е съборът в Копривщица?
- На всеки около пет години, от 1965 г. Дванадесетото издание беше през август 2022 г.
- Къде се пази нестинарството днес?
- В село Българи в Странджа.
