Речник
Речник на българския фолклор
Хора, носия, инструменти, пеене и обичаи — всеки термин с кратък отговор в първото изречение, подробности след него и източниците, на които стъпва.
68 термина
Хора
- Айдарово хороАйдаровото хоро е българско народно хоро от Пиринската фолклорна област в размер 9/8 (2+2+2+3), което се играе леко и пъргаво, за длани със свити лакти.
- АрапАрап е българско народно хоро от Петричкия край на Пиринската фолклорна област в размер 2/4, което се играе под зурни и тъпан, с бавна и по-бърза част.
- Боалийско хороБоалийското хоро е право хоро в размер 2/4 от Ямболския и Сливенския край на Тракийската фолклорна област, което се играе живо и скокливо и, за разлика от повечето тракийски хора, започва наляво.
- Бръсни цървулБръсни цървул е добруджанско народно хоро, наречено на движението „бръсване“ — кракът за миг се плъзга по земята; най-често се играе в 7/8 (2+2+3).
- БучимишБучимиш е българско народно хоро от Пазарджишкия край на Тракийската фолклорна област в сложен неравноделен размер 15/16 (2+2+2+2+3+2+2) — с дълъг пети дял.
- Варненско хороВарненското хоро е българско народно хоро от Добруджанската фолклорна област в неравноделен размер 9/8 (2+2+2+3) — с удължен четвърти дял.
- Ганкино хороГанкиното хоро е северняшко народно хоро в размер 11/16, групиран като 2+2+3+2+2, и заради неравния си ритъм го наричат още „криво хоро“.
- ГинкаГинка е българско народно хоро от Петричкия край на Пиринската фолклорна област в размер 7/8 (3+2+2), което се играе в две части — бавна и бърза.
- Граовско хороГраовското хоро е българско народно хоро от Шопската фолклорна област в размер 2/4, наречено на областта Граово около Перник, Брезник и Радомир.
- Грънчарско хороГрънчарското хоро е българско народно хоро от Северняшката фолклорна област в неравноделен размер 9/16 (2+3+2+2) — с дълъг втори дял, наречено на движението, което напомня грънчарско колело.
- Дайчово хороДайчовото хоро е северняшко народно хоро в размер 9/16, групиран като 2+2+2+3, което при по-бавна музика се записва и като 9/8.
- ДжангурицаДжангурицата е българско народно хоро от Пиринската фолклорна област в размер 9/8 (2+2+2+3), което се играе по поречието на Струма, пъргаво и енергично.
- Доспатско хороДоспатското хоро е хоро, наречено на град Доспат в Родопите, което българските нотни издания записват в 8/8 (3+2+3), а съвременните обработки — в 7/8.
- Дунавско хороДунавското хоро е българско народно хоро от Северняшката фолклорна област в размер 2/4, свързано със Свищов и Русе, а днес и с едноименната творба на Дико Илиев, на която се играе в новогодишната нощ.
- ЕлбасанЕлбасан е мъжко народно хоро от Петричкия край на Пиринската фолклорна област в размер 11/8 (3+2+2+2+2), пренесено в България от бежанци от Западна Македония.
- Еленино хороЕленино хоро е северняшко народно хоро в размер 13/16, групиран като 2+2+2+2+2+3, известно още като „Елено моме“ и „Плевенско хоро“.
- Енино хороЕниното хоро е българско народно хоро от Родопската фолклорна област в размер 2/4, което се играе бавно до умерено и е сравнително лесно за научаване.
- Изхвърли кондак„Изхвърли кондак“ е добруджанско народно хоро със свободно люлеещи се ръце, чийто размер източниците дават различно — 9/8 (2+2+2+3) или 13/16.
- ИспайчеИспайче е бавно българско народно хоро от Петричкия край на Пиринската фолклорна област в сложен размер 13/16 (3+2+3+2+3), записван и като 8/8 + 5/8.
- Йовино хороЙовиното хоро е българско народно хоро от Шопската фолклорна област в смесен размер 18/16, съставен от 7/16 и 11/16, наречено на песента за момата Йова.
- КамберКамбер е хоро в пирински стил и размер 7/8, което днес се играе най-често на песента „Море, лично момче“ в съвременното изпълнение на Николай Славеев, Калина и Невена.
- КопаницаКопаницата е българско народно хоро в размер 11/16, известно със сложните си ритмични фигури.
- Костенско хороКостенското хоро е българско народно хоро от Северняшката фолклорна област в размер 5/16 (2+3) — размера на Пайдушкото хоро, което често се играе като лесá.
- Криво садовско хороКриво садовско хоро е съвременно българско хоро в размер 13/16 (2+2+2+3+2+2), създадено около 80-те години на XX век върху едноименната творба на кларинетиста Петко Радев.
- КуцатаКуцата е добруджански мъжки танц в размера на ръченицата — 7/8 (2+2+3), който се играе като хоро „на лесá“ за пояс, а в 2/4 — и като игра по двойки.
- Кюстендилска ръченицаКюстендилската ръченица е българско народно хоро от Кюстендилския край на Шопската фолклорна област в размера на ръченицата — 7/16 (2+2+3), което се играе на хоро, за пояс.
- ЛяватаЛявата е общо име на български народни хора, които за разлика от повечето хора се вият наляво — по посока на часовниковата стрелка — или имат изразено движение наляво.
- ЛясаЛяса е добруджанско народно хоро в неравноделен размер с дълъг четвърти дял (2+2+2+3), което се играе за длани със свободно разлюлени ръце.
- Македонско хороМакедонското хоро е хоро в размер 7/8 (3+2+2), популярно в Пиринската фолклорна област и в Македония, което в Северна Македония наричат Правото или Лесното.
- Малешевско хороМалешевското хоро е българско народно хоро от Югозападна България, наречено на Малешевска планина, което се играе най-често в 2/4, а на места и в 7/8 с дълъг първи дял.
- Митрино хороМитриното хоро е родопско народно хоро от рода на правите хора, в размер 2/4, от осем такта, в умерено темпо.
- Момчиловско хороМомчиловското хоро е българско народно хоро от Родопската фолклорна област в размер 2/4, което се играе в живо темпо под съпровода на каба гайда.
- Нямо хороНямото хоро е странджанско народно хоро, което се играе без музика.
- ОпасОпас е добруджанско народно хоро в размер 2/4, наречено на хвата „за опас“ — тоест за пояса.
- Пазарджишка копаницаПазарджишката копаница е българско народно хоро от Пазарджишкия край в неравноделен размер 11/16 (2+2+3+2+2), играно за пояс, с богати фигури по команда на хороводеца.
- Пайдушко хороПайдушкото хоро е „куцащо“ българско народно хоро в размер 5/16 (записван и като 5/8), което идва от Северна България и днес се играе в цялата страна.
- Петрунино хороПетруниното хоро е българско народно хоро от Шопската фолклорна област в неравноделен размер 12/16 (3+2+2+2+3), наречено на песента „Петруно, пиле шарено“.
- Пиринска четворкаПиринската четворка е съвременно авторско хоро в пирински стил и размер 7/8, играно на песента „Каролинче, карамфилче“, чиито музика и текст са на певеца и композитора Йордан Митев (запис от 2009 г.).
- ПовлеканаПовлекана е добруджанско народно хоро от Добричкия край в размер 7/8 (2+2+3), наречено на началното движение, при което десният крак „повлича“ кръг по земята.
- Право тракийско хороПравото тракийско хоро е тракийският вариант на правото хоро в размер 2/4, който се играе в шест такта, с меки пружинки и участие на ръцете.
- Право хороПравото хоро е българско народно хоро в размер 2/4, което се играе с люлеещи се стъпки в отворен или затворен кръг.
- РъкаРъка е добруджанско народно хоро в размер 2/4, наречено на хвата — играчите се залавят „за ръце“, с ударение на „ъ“: Ръ́ка.
- РъченицаРъченицата е българско народно хоро в размер 7/16, групиран като 2+2+3 — два къси удара и един дълъг.
- Самоковско хороСамоковското хоро е българско народно хоро в размер 9/8 (2+2+2+3), наречено на Самоков в Шопската фолклорна област и играно днес в цялата страна, често под името „Бяла роза“.
- Санданско хороСанданското хоро е българско хоро в сложния размер 22/16 (9/16 + 13/16), записано от Ив Моро през 1970 г. в Благоевград, чийто произход — Пирин или Тракия и Странджа — остава неизяснен.
- СборенкаСборенката е добруджанско народно хоро в размер 2/4, наречено на сборищата, където се е играело, и смятано в Добруджа за „капак“ на хората — най-сложното и най-обичаното.
- Сворнато хороСворнатото хоро е българско народно хоро в неравноделен размер 9/8 (2+2+2+3), което повечето източници отнасят към Родопската фолклорна област; играе се сдържано, с ниски подскоци.
- Северняшка ръченицаСеверняшката ръченица е ръченицата, както се играе в Северняшката фолклорна област — в размер 7/16 (2+2+3), на хоро, на прът, по двойки или самостоятелно, с характерната за северняците лекота.
- Седи ДонкаСеди Донка е народно хоро от Пловдивския край в размер 25/16 — един от най-сложните размери в българския фолклор.
- Сей, сей боб„Сей, сей боб“ е добруджанско народно хоро, наречено на сеенето на боб, чийто размер източниците дават различно — 7/8 (2+2+3) или 5/8.
- СитнатаСитната е общо име на български народни хора в размер 2/4, разпространени най-вече в Северозападна България, които се играят с дребни, бързи и напрегнати („ситни“) стъпки.
- Слядно хороСлядното хоро е тъжно родопско хоро от село Черничево, Кърджалийско, играно на Разпети петък, в което играчите се следват един друг.
- Старо банско хороСтарото банско хоро е българско народно хоро от Банско и околностите му в Пиринската фолклорна област, в размер 7/8 (3+2+2), което се играе леко и скокливо.
- Тракийска ръченицаТракийската ръченица е ръченицата, както се играе в Тракийската фолклорна област — в размер 7/16 (2+2+3), по-меко и плавно от шопската, самостоятелно, по двойки или на хоро.
- Трите пътиТрите пъти е тракийско народно хоро в размер 2/4, което съчетава сложни стъпки на краката с енергично люлеене на ръцете напред и назад.
- ТропанкаТропанката е добруджанско народно хоро в размер 2/4 — тропащ мъжки танц с махови движения на ръцете.
- ТрънкатаТрънката е добруджанска мъжка игра по двойки от Силистренско, играна най-често на сватба, чийто размер източниците дават различно — 13/16 или 2/4.
- Търновско хороТърновското хоро е българско народно хоро от Северняшката фолклорна област в размер 2/4, наричано още Северняшко хоро; днес то е хорото, което повечето хора играят на „Дунавско хоро“ в новогодишната нощ.
- Черкезко хороЧеркезкото хоро е българско народно хоро от Северняшката фолклорна област в неравноделен размер 9/8 (2+2+2+3), наречено на черкезите — кавказки преселници, заселени в Северна България през XIX век.
- Четворно хороЧетворното хоро е българско народно хоро от Софийския край на Шопската фолклорна област в неравноделен размер 7/8 (3+2+2) — с дълъг първи дял.
- Чичово хороЧичовото хоро е българско народно хоро от Северозападна България, част от Северняшката фолклорна област, в размер 2/4, с бързи стъпки и люлеене на ръцете.
- Чукано хороЧуканото хоро е българско народно хоро от Родопската фолклорна област в размер 2/4, наречено на характерните „почуквания“ на краката един до друг.
- Чуш мерджанЧуш мерджан е българско народно хоро от Великотърновския край на Северняшката фолклорна област в размер 2/4, построено от 13 такта, така че танцовата и музикалната фраза не съвпадат.
- ШираШира е влашко народно хоро от Видинския край на Северняшката фолклорна област в размер 2/4, което се играе бързо, широко и със свободно люлеещи се ръце.
- ШиртоШирто е пиринско народно хоро в размер 7/8 с плавни, пружиниращи стъпки.
- Шопска ръченицаШопската ръченица е ръченицата, както се играе в Шопската фолклорна област — в размер 7/16 (2+2+3), бързо, с резки и отчетливи движения, самостоятелно, по двойки или на хоро.
- Шопско хороШопското хоро е българско народно хоро от Шопската фолклорна област в размер 2/4, което се играе с хват за пояс и затова се нарича и „За пояс“.
- ЩеркольоватаЩеркольовата е българско народно хоро от Старозагорския край на Тракийската фолклорна област в размер 2/4 — бързо, игриво и с много подскоци и прескоци.
7 термина
Носия
- ГайтаниГайтаните са черно-бели плетени ленти, с които се подчертава контурът на народната дреха.
- ЕлекЕлекът е къса горна дреха без ръкави от черен вълнен шаяк, която се носи върху бяла риза.
- КалпакКалпакът е традиционна мъжка шапка в българската народна носия, носена в тържествени случаи.
- ПафтиПафтите са метална катарама за колан, част от женската народна носия.
- ПрестилкаПрестилката (фута) е предната част на женската народна носия — обикновено многоцветна, за да контрастира на тъмния сукман.
- СаянаСаяната е женската носия на Пиринската област — рокля от памучен или вълнен плат в един цвят, с бродерия по краищата, червен вълнен пояс и тясна престилка.
- СукманСукманът е дълга вълнена рокля без ръкави, украсена с гайтани, шевици или дантела — основата на женската зимна носия в голяма част от България.
13 термина
Инструменти
- ГайдаГайдата е български народен духов инструмент с мях, който се среща в два основни вида — по-високата джура гайда и по-ниската, по-плътно звучаща каба гайда.
- ГъдулкаГъдулката е български народен струнен лъков инструмент с крушовидно тяло, издълбано от едно парче дърво, на който се свири, като се държи изправен и опрян на коляното или на колан.
- ДайреДайрето е ударен инструмент от обръч с опъната кожа и метални зилове по края, на който се свири с удари на пръстите по кожата и с разклащане.
- ДвоянкаДвоянката е български народен дървен духов инструмент — двойна свирка от едно парче дърво с две успоредни цеви: на дясната се свири мелодията, а лявата държи един нисък продължителен тон.
- ДръмбойДръмбоят е малък народен музикален инструмент от извито желязо с тънко метално езиче, което свирачът захапва със зъби и кара да трепти с удари на палеца, а устата му служи за резонатор.
- ДудукДудукът е български народен дървен духов инструмент — права свирка с човка в горния край и обикновено шест отвора за пръстите, сродна на блокфлейтата.
- ЗурнаЗурната е дървен духов инструмент с двойна тръстикова пластинка и силен, пронизителен звук, който в България звучи най-вече в Пиринско и Родопите и винаги се съпровожда от тъпан.
- КавалКавалът е български народен дървен духов инструмент — дълга тръба, отворена в двата края, на която се свири, като се духа в заострения ръб на горния край, а инструментът се държи наклонен встрани.
- ТамбураТамбурата е български народен струнен щипков инструмент с малко крушовидно тяло и дълъг тесен гриф, на който се свири с перце.
- ТарамбукаТарамбуката е ръчен барабан с форма на чаша, отворен в двата края, с кожа, опъната върху по-широкия отвор, на който се свири само с пръсти и длани, без палки.
- ТъпанТъпанът е голям български народен барабан — дървен цилиндър с опънати кожи от двете страни, по който се бие с две различни палки: дебел „кияк“ и тънка „дробенка“.
- ЦафараЦафарата е малка дървена овчарска свирка от рода на кавала — едноставна цев с отвори за пръстите и без резонаторни отвори, която звучи по-високо от кавала.
- ЧановеЧанът е традиционен български звънец с конусовидна форма, отлят от метал, който се носи от домашни животни, звучи като музикален инструмент и е важна част от костюма на кукерите.
Снимките са от Wikimedia Commons, със свободен лиценз. Авторът, лицензът и връзката към файла са на страницата на всеки термин.
8 термина
Пеене
- Двугласно пеенеДвугласното пеене е начин на българско народно пеене, при който една певица води мелодията, а две или повече певици пеят втори глас — задържан на един тон или движещ се плътно до първия, често в остро звучаща секунда.
- Жетварски песниЖетварските песни са български народни песни, които жените пеят по време на жътва — на отиване към нивата, по пладне и на връщане; повечето са бавни, безмензурни и богато украсени.
- Мистерията на българските гласове„Мистерията на българските гласове“ (Le Mystère des Voix Bulgares) е поредица от четири албума с хорови обработки на български народни песни, издадени от швейцарския продуцент Марсел Селие от 1975 г., и името, под което по-късно става известен женският хор на Българското национално радио.
- Неделински двугласНеделинският двуглас е двугласно народно пеене от Неделино в Родопите, при което двойка певци пее с „водещ“ и „следящ“ глас, а вторият глас стои почти само на първата и четвъртата степен на лада.
- Пиринско пеенеПиринското пеене е народното пеене на Пиринската фолклорна област в Благоевградско — най-голямата двугласна песенна област в днешна България, със слабо подвижен втори глас, тесен тонов обем и преобладаващи дисонантни секунди.
- ПровикванеПровикването е украшение в българското народно пеене — кратък, висок вик, често на фалцет, който певицата вмъква в края на мелодията, между полуизреченията или дори по средата на дума.
- Родопско пеенеРодопското пеене е народното пеене на Родопската фолклорна област — предимно едногласно, с бавни, често безмензурни песни, които пеят солисти или групи, и стил, свързан с ниската каба гайда.
- Шопско пеенеШопското пеене е народното пеене на Шопската фолклорна област около София, Перник и Кюстендилско, познато с двугласните си песни в тесен тонов обем, в които двата гласа звучат остро, в паралелни секунди.
11 термина
Обичаи
- БуенецБуенецът е пролетна младежка игра в размер 2/4, характерна за Тракийската и Добруджанската област.
- ГергьовденГергьовден е празник на 6 май в чест на Св. Георги Победоносец, с курбан агне, къпане в утринна роса и гергьовски люлки.
- ЕньовденЕньовден е празник на 24 юни, когато преди изгрев се берат лечебни билки, а според народното вярване слънцето „играе“.
- КоледуванеКоледуването е обичай в нощта срещу Рождество Христово (24 срещу 25 декември), при който коледари обикалят домовете с песни за здраве и берекет.
- КукериКукерите са маскирани мъже, които около Нова година изпълняват предхристиянски обред за прогонване на злото.
- ЛазаруванеЛазаруването е пролетен обичай на Лазаровден — съботата преди Връбница, — при който моми обикалят селото с песни.
- НестинарствоНестинарството е обреден танц върху жарава от Странджанската област, запазен днес само в село Българи.
- ПеперудаПеперуда е пролетен обреден танц за дъжд, който в Тракийската област се играе в размер 9/16.
- СурваканеСурвакането е новогодишен обичай на 1 януари (Василовден), при който с украсени дрянови клонки — сурвачки — се пожелава здраве.
- ТодоровденТодоровден, наричан „Конски Великден“, е празник в първата събота след Сирни заговезни, когато се провеждат конски надбягвания.
- Трифон ЗарезанТрифон Зарезан е празник на 1 февруари, на който ритуално се зарязват лозите — ден на лозарите и кръчмарите.
3 термина
Понятия
- Бистришките бабиБистришките баби са група от село Бистрица край София, чиято архаична полифония, танци и обредни практики са вписани през 2005 г. в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
- Неравноделен размерНеравноделен размер е такт, в който ударите не са с еднаква дължина, а се групират в къси (от 2) и дълги (от 3) времена — например 7/16 като 2+2+3.
- Фолклорна областФолклорна (етнографска) област е район с общи хора, носия, музика и обичаи — в България обикновено се изброяват седем такива области.
По области