Гайдата в България не е един инструмент, а поне два. Джура гайдата е малката — с по-къса гайдуница, висок строй и остър, пробиващ звук. Каба гайдата е родопската: голяма, ниско строена, с дълбок и малко дрезгав тон, който се чува през цяла долина.
Разликата не е само в размера. Джурата е направена за темпо — тя догонва тъпана в шопските хора, украсява, дроби, не оставя празно място. Кабата е направена за протягане: родопските песни искат дълги, провлачени фрази, в които тонът се извива бавно, като глас.
И двете имат едно и също устройство — мях от кожа, духало, гайдуница с осем отвора и ручило, което държи постоянния басов тон. Този непрекъснат бас е причината гайдата винаги да звучи така, сякаш под мелодията има още някой. Свирачът никога не е сам.
В Родопите кабата рядко свири сама на сцена. Известните изпълнения на сто каба гайди са сравнително ново явление като формат, но самата практика няколко гайди да свирят заедно на събор е стара — звукът се напластява и получава онова бръмчене, което хората описват като „земята бучи“.
За танцуващия разликата е много практична. Под джура гайда тялото се стяга и стъпките се ситнят. Под каба гайда стъпката се разширява, тежестта пада в петите, а хорото се води бавно и тежко. Ако някога сте се чудили защо родопското хоро не се танцува като шопското, отговорът е поне наполовина в инструмента.
Друг практичен съвет: когато слушате запис и не можете да определите областта, търсете гайдата. Тя ще ви каже къде се намирате по-бързо от всичко останало.
