Бележка: това е примерен материал. Събеседникът е измислен образ, съставен така, че да илюстрира типичните разговори, които водим с ръководители на клубове. Нито името, нито клубът съществуват.
— Какво води хората при вас? — Почти никога самият фолклор. Идват, защото искат да се движат и да не е фитнес. Идват, защото приятелка ги е довела. Идват след раздяла или след преместване в нов град. Фолклорът ги хваща след това, някъде към втория месец, когато телата им започнат да разбират какво правят.
— Колко остават? — От десет души, които дойдат през септември, до Коледа остават шест, а до пролетта — четири. Това не е провал, това е нормално. Важното е първите три месеца. Ако човек изкара три месеца, той остава с години. Затова гледаме първите занимания да са прости и да се излиза оттам с усещането „мога“, а не „нищо не разбрах“.
— Кое е най-трудното за начинаещите? — Асиметричните размери. Правото хоро в 2/4 се учи за петнайсет минути. Пайдушкото в 5/8 отнема месец, защото кракът иска да брои равно, а музиката не е равна. Дайчовото в 9/8 идва още по-късно. Не бързаме — няма смисъл да учиш копаница в 11/16 на човек, който още гледа краката си.
— Носии? — Носия не е костюм за снимка. Купуването на автентична носия струва колкото средна заплата, а шиенето по мярка — повече. Затова много клубове започват със стилизирани комплекти и събират истински носии с години, парче по парче. Има смисъл да се пита в селата, откъдето са родителите и бабите на хората в клуба. Понякога сандъците още са пълни.
— Какво бихте казали на човек, който се колебае? — Че в залата всички са били начинаещи и повечето помнят колко неудобно им е било. Никой не гледа новия. Всички гледат водача и се опитват да не сбъркат.
