Съборът е нещо средно между фестивал, панаир и голямо семейно събиране на открито. Има сцена, но най-интересното обикновено не се случва на нея, а в кръговете, които се образуват встрани от нея — там, където хората просто танцуват.
Първото практично нещо е обувките. Ливадата е неравна, тревата сутрин е мокра, а следобед прахта става осезаема. Ниска обувка с мека подметка и добро стъпало върши работа. Ако сте с носия, вземете и втори чифт за ходене — цървулите и опинците не са направени за три километра от паркинга.
Втората е водата и шапката. Съборите са предимно през лятото и ранната есен и повечето започват към обед, когато е най-горещо. Сянка на ливада няма да намерите, освен ако не дойдете рано и не хванете място под дърво.
За самото танцуване: хващайте се спокойно накрая на хорото, не в средата. Краят е мястото, където се учи — никой не ви гледа, а ако сгрешите, няма да объркате половината кръг. Ако не знаете хорото, повървете два-три такта отстрани и гледайте водача. Почти винаги някой ще ви подаде ръка.
Музиката се сменя често и без предупреждение. След право хоро може да дойде пайдушко в 5/8, после дайчово в 9/8, после ръченица. Не се опитвайте да ги хванете всичките наведнъж — изберете си едно-две, които познавате, и ги изтанцувайте докрай.
И последно: съборите се правят от читалища, клубове и общини с малко пари и много доброволен труд. Пазарувайте от сергиите, хапнете на място, кажете „благодаря“ на организаторите. Това е буквално начинът, по който съборът го има и следващата година.
