Гъдулка

Какво е гъдулка?

Гъдулката е народният лъков инструмент на България. Тялото и шийката се издълбават от едно парче дърво и имат крушовидна форма. Звукът се получава с лък от дърво и конски косъм. Гъдулката свири соло, в съпровод на песни и в народни оркестри.

Как е устроена гъдулката?

Отгоре тялото се покрива с тънка резонираща дъска („капак“) с два отвора, наречени „очи“. Горният край завършва с „глава“ с дървени ключове за струните. Основните струни обикновено са три или четири. Под тях минават допълнителни резониращи струни, които не се докосват, а отекват, докато се свири на горните. Броят им се различава: Моро пише за три до осем, а английската Уикипедия — за до шестнайсет при съвременните инструменти.

Как се свири на гъдулка?

Гъдулката не се подпира на брадичката като цигулка. Държи се изправена, опряна на коляното или на колан. Струните не се притискат до шийката, а само се докосват отстрани — с обратната страна на нокътя или с върха на пръста до нокътя.

В кои области се свири на гъдулка?

Гъдулката звучи в Тракия, в Северняшката област и в Добруджа. В Добруджа се среща по-малък вид, наричан „копанка“ — според българската Уикипедия с три основни струни, а според Моро и английската Уикипедия — без резониращи струни. Там гъдулката е част от добруджанското трио с акордеон и джура гайда.

В Шопската област до гъдулката стои кеменето. Източниците го описват различно: Моро го дава като друго име на гъдулката, а taratanci.com — като нейна разновидност.

Къде се учи гъдулка?

Според българската Уикипедия обучението по гъдулка в средните музикални училища започва в Плевен през 1966 г., след това в Котел (1967) и в Широка лъка (1970). От 1972 г. висшият музикален институт в Пловдив подготвя специалисти по народни инструменти.